„Исав“ е изграден като разказ за живота на едно наглед обикновено семейство – историята започва в края на Първата световна война в Йерусалим и завършва почти в наши дни в подобно на Нахалал селище в Северна Галилея. Единият клон на рода води началото си от дедушка Михаел, богат руски селянин от Астраханска губерния, който след поклонничество на Божи гроб приема юдаизма и се заселва в Галилея. От своя страна чиракът пекар Авраам Леви, потомствен йерусалимец от сефарадски произход, на връщане от войната случайно среща Сара – едрата, красива и неграмотна дъщеря на доскорошните гои (неевреи). Неспособен да я забрави, той се връща и се жени за нея, отвежда я със себе си в Йерусалим и там Сара ражда близнаци.

Романът на Шалев е разказ за любовта, или по-точно – за множество „любови“: за безграничната и безкористна любов на Сара към Авраам (може би като на Зога към херцог Антон), за превърналата се в пренебрежение и ненавист любов на Авраам към Сара, за безумната, отровена от ревност любов на Лияу към Дудуч (като на Елияу към Мириам), за изродилата се в мания любов на Яков към Лея, за несподелената любов на съседа Бринкер към Сара, за безплодната любов на разказвача към безброй жени „не от нашите“ в далечна Америка и за непозволената любов с братовата му дъщеря Роми (като на херцог Антон и младата баронеса Фребом).

Меир Шалев е най-популярният съвременен израелски писател. Книгите му са издадени на повече от 20 езика (за пръв път се превежда на български от иврит) и са удостоени с много национални и международни награди – израелските „Бърнстейн“ (1989) и „Бренер“ (2006), италианската „Джулиета“ за любовен роман (1999), Националната американска награда за еврейска книга (2007), престижните израелски национални отличия „Прат“ (2009) за цялостно творчество и „Нюман“ (2011) за най-добър писател на годината. 

Шалев е роден през 1948 г. в Нахалал – едно от първите земеделски селища, създадени още преди основаването на Държавата Израел. По-късно семейството (баща му е известният поет и публицист Ицхак Шалев, а майка му е детска поетеса) се премества в Йерусалим. След военната служба, по време на която е ранен при река Йордан, Меир завършва психология в Йерусалимския университет и започва кариерата си като журналист и водещ в радиото и телевизията. И досега, вече посветил се изцяло на литературата, той все още поддържа седмична колонка в масовия всекидневник „Йедиот ахронот“.